Капка кръв от дъжда се размива
и мирис на роза се в нея пропива.
Разнася се бавно по сиви капчуци
под тихи приспивни и плачещи звуци.
С мънички крачки си тръгва момиче
тъй както напролет увяхва кокиче.
В обратна посока се сянка смалява
и чуват се стъпки по суха морава.
Един добър човек си замина,
пред очите на тъжна луна.
Една златна звезда там загина,
удавена […]
Розови слова

Тя чувстваше как се разлиства, как пътува към светлината. Когато накрая слънцето я заслепи, се разтопи от топлината му в безкрайна радост. Очакваше мига в който ще полети, защото не знаеше че цветята не могат да летят. Порива и я превърна в малка зелена пъпка, която искаше да се разтвори. Когато се пукна и слънцето […]
Има рози благоуханни. Тяхната нежна краска прилича на оная фантастична краска, с която усмивката на слънцето багри малките пушести облачета, които вечер го изпращат отдалече.
* * *
Има рози червени. Те напомнят цвета на жива рана и всяко тяхно цветолистче прилича на кърваво петно.
Това са огнените рози на страстта.
* * *
Има рози жълти, жълти като пламъка […]
Високо горе в планината
снегът попива светлината
на слънцето – събудено, сънливо –
деня отново сътворило.
Протегна се. Огледа се в снега
и въздухът разбуден затрептя,
докосван и от слънце, и от лед.
Разказа приказка – за мен, за теб.
Заслуша се дори шума –
притихнал, скри се под снега.
Усещаш ли? Потъваш с тишината
във дълбини омайни на душата.
„От четири посоки се събират
в сърце на […]
Славеят кацна на розовия храст –
запя с любов, запя със страст
и песента му потопи се в цветове,
разцъфнали от розово сърце.
Той пееше за сбъднати мечти –
от розата закапаха сълзи –
горчиво – сладки, помъдрели –
достатъчно добро и зло видели.
А славеят запя за любовта,
за прошката велика, за страха
да казваме “Обичам те” – следи
от болка наранена ни тежи.
А розата […]

Белите рози, разказ, Йордан Йовков
Надвечер Спас, един от осемте опълченци, които вардеха моста, поседна отвън на пейката и първото нещо, на което се спряха очите му, беше, както винаги, градината на Гергилана насреща и каменната стена с белите рози по нея. А сега току-що беше валяло дъжд и всичко изглеждаше по-инак. Тия рози се прехвърляха […]

Разказват, че веднъж в едно ъгълче на земята се събрали заедно всички човешки чувства и качества. Когато СКУКАТА се прозяла за трети път, ЛУДОСТТА предложила: – Хайде да играем на криеница, а!?
ИНТРИГАТА повдигнала вежди:
– Криеница? Що за игра е това?
Тогава ЛУДОСТТА обяснила, че един от тях, например тя, започва – затваря си очите и брой […]

Славеят и розата, приказка, Оскар Уайлд
— Тя каза, че ще танцува с мен, ако й донеса червени рози — възкликна младият студент, — но в цялата ми градина няма нито една червена роза!
Славеят го чу от гнездото си на дъба, погледна през листата и се зачуди.
— Нито една червена роза в цялата ми градина! — […]

Синята роза, приказка
Имало едно време един император, който имал само едно дете – дъщеря. Тя била неговата гордост и радост, неговото съкровище. Като остарял и здравето му започнало да запада, той осъзнал, че няма да може винаги да защитава и да се грижи за своята скъпоценна дъщеря. Решил, че трябва да й намери съпруг.
Когато се […]