Капка кръв от дъжда се размива
и мирис на роза се в нея пропива.
Разнася се бавно по сиви капчуци
под тихи приспивни и плачещи звуци.
С мънички крачки си тръгва момиче
тъй както напролет увяхва кокиче.
В обратна посока се сянка смалява
и чуват се стъпки по суха морава.
Един добър човек си замина,
пред очите на тъжна луна.
Една златна звезда там загина,
удавена […]
Стихове
Има рози благоуханни. Тяхната нежна краска прилича на оная фантастична краска, с която усмивката на слънцето багри малките пушести облачета, които вечер го изпращат отдалече.
* * *
Има рози червени. Те напомнят цвета на жива рана и всяко тяхно цветолистче прилича на кърваво петно.
Това са огнените рози на страстта.
* * *
Има рози жълти, жълти като пламъка […]
Високо горе в планината
снегът попива светлината
на слънцето – събудено, сънливо –
деня отново сътворило.
Протегна се. Огледа се в снега
и въздухът разбуден затрептя,
докосван и от слънце, и от лед.
Разказа приказка – за мен, за теб.
Заслуша се дори шума –
притихнал, скри се под снега.
Усещаш ли? Потъваш с тишината
във дълбини омайни на душата.
„От четири посоки се събират
в сърце на […]
Славеят кацна на розовия храст –
запя с любов, запя със страст
и песента му потопи се в цветове,
разцъфнали от розово сърце.
Той пееше за сбъднати мечти –
от розата закапаха сълзи –
горчиво – сладки, помъдрели –
достатъчно добро и зло видели.
А славеят запя за любовта,
за прошката велика, за страха
да казваме “Обичам те” – следи
от болка наранена ни тежи.
А розата […]