Розови рози

В тази приказка се разказва за един храст с розови рози. Розовите рози били прекрасни и всяка пролет разцъфвали до оградата. Надничали над нея и който минел се спирал да вдъхне от аромата и да се порадва на прекрасните им цветове.

Една година от другата страна на оградата поникнало едно растение. Семенцето му било долетяло незнайно от къде. Когато пораснали розите и другото растение и се видели, много се учудили.
– Какво си? – попитала една от розовите рози.
– Сигурно като вас… – отговорило растението.
– Не може да си като нас, ние сме прекрасни рози, не си приличаме.
Цветето погледнало себе си, погледнало тях и казало:
– И вие имате бодли и аз имам. И вие сте розови и аз съм в розово.
– А аромата? Ухаеш ли като нас?
– Не знам, да попитаме някого.
В това време минало едно дете. Видяло поклащащите се цветя и се приближило. Рози било виждало много, но магарешки бодил само на картинка.
– Я…магарешки бодил – възкликнало детето-Колко си красив.
– Магарешки бодил … – учудили се розите, звучало им толкова просто. – Защо му се възхищаваш, ухае ли като нас?
Детето го помирисало.
– Мирише различно, но интересно. А за магарето сигурно е най-прекрасното цвете. Всички цветя са прекрасни със собствен чар. Това, което ви разделя е тази ограда и нищо друго мили цветя.
Казало детето и продължало да открива прекрасните неща по света.

Магарешкия бодил и розовите рози останали съседи от двете страни на оградата и заживели мирно.

Й.Богомилова©

Етикети: розови