История и легенди за възникване на розите

Има различни истории и легенди за произхода и възникване на розата.

Първите сведения за розата срещаме в древните индийски предания, които разказват за почитта, с която се ползвала розата – съществувал дори закон – всеки, който донесе на владетеля на страната роза, може да го помоли за всичко, каквото пожелае. С рози украсявали царските покои, с нея плащали данъци и такси…

За появяването й на света в преданията не се казва нищо; само в индийските митове се съобщава, че най-красивата жена на света Лакшми се е родила от розов цвят, състоящ се от 108 големи и 1608 малки розови листенца. Вишну, пазителят на Вселената, като видял пленителната красавица в нейната розова люлка, събудил я с целувка и я превърнал в своя съпруга. От този момент Лакшми станала богиня на красотата, а скриващата я розова пъпка – символ на божествена тайна, за всички източни народи станала свещена.

В една от легендите за кръста на Спасителя се говори за мъхната роза. Кръвта на разпнатия Христос се стичала по кръста. Ангелите я събирали в златни чаши. Но няколко капки все пак паднали върху зеления мъх, който за да ги опази от оскверняване, побързал да ги попие в себе си. От тях и израсла чудесна мъхната роза, чийто ярко ален цвят трябва да ни напомня вечно за пролятата заради нашите грехове кръв.

По думите на персийските поети, тя е подарък от самия Аллах. Веднъж при него се появили всички растения с молба да им даде нов управител вместо сънливия лотос (нилската водна лилия). Лотосът бил прекрасен, но нощем забравял за своите задължения на управник. И тогава Аллах благосклонно дал нов управител на растенията – бялата девствена роза с нейните остри шипове за охрана.

В новата царица се влюбил славеят и се опитал да я притисне до гърдите си. Но острите шипове веднага се забили в сърцето му и алена кръв бликнала от сърцето на нещастния влюбен. Ето защо, казва персийското предание, и досега много от външните листенца на розата съхраняват розов оттенък…

Благоговението и любовта на персите възприели и турците, дори може да се каже всички мохамедани, които според Корана вярват, че бялата роза е израсла от капките пот на Мохамед при неговото нощно възкачване на небето. Затова й приписват пречистваща сила и нито един мохамеданин не би си позволил да настъпи роза. Вероятно затова такава пречистваща сила се приписва и на розовата вода. Султан Саладин, когато отново отнел от християните мечета на Омар през 1189 г. не стъпил в нея преди да измие целия й под, стените и дори скалата, на която е построена, с розова вода. Колко розова вода е била необходима, съдете сами, щом я превозвали с 500 камили. По същия начин постъпил и Мохамед ІІ с храма „Св. София“ след като превзел Константинопол през 1453 г. Преди да превърне този прекрасен храм в джамия, заповядал да го измият от горе до долу с розова вода.