Има различни легенди за произхода на розата.
Първите сведения за розата срещаме в древните индийски
предания, които разказват за почитатта, с която се ползвала розата -
съществувал дори закон - всеки, който донесе на владетеля на страната роза,
може да го помоли за всичко, каквото пожелае. С рози украсявали царските
покои, с нея плащали данъци и такси...
За появяването й на света в преданията не се казва
нищо; само в индийските митове се съобщава, че най-красивата жена на света
Лакшми се е родила от розов цвят, състоящ се от 108 големи и 1608 малки
розови листенца. Вишну, пазителят на Вселената, като видял пленителната
красавица в нейната розова люлка, събудил я с целувка и я превърнал в своя
съпруга. От този момент Лакшми станала богиня на красотата, а скриващата я
розова пъпка - символ на божествена тайна, за всички източни народи станала
свещена.
В една от легендите за кръста на Спасителя се говори за
мъхната роза. Кръвта на разпнатия Христос се стичала по кръста. Ангелите я
събирали в златни чаши. Но няколко капки все пак паднали върху зеления мъх,
който за да ги опази от оскверняване, побързал да ги попие в себе си. От тях
и израсла чудесна мъхната роза, чийто ярко ален цвят трябва да ни напомня
вечно за пролятата заради нашите грехове кръв.
По думите на персийските поети, тя е подарък от самия
Аллах. Веднъж при него се появили всички растения с молба да им даде нов
управител вместо сънливия лотос (нилската водна лилия). Лотосът бил
прекрасен, но нощем забравял за своите задължения на управник. И тогава
Аллах благосклонно дал нов управител на растенията - бялата девствена роза с
нейните остри шипове за охрана.
В новата царица се влюбил славеят и се опитал да я
притисне до гърдите си. Но острите шипове веднага се забили в сърцето му и
алена кръв бликнала от сърцето на нещастния влюбен. Ето защо, казва
персийското предание, и досега много от външните листенца на розата
съхраняват розов оттенък...
Благоговението и любовта на персите възприели и
турците, дори може да се каже всички мохамедани, които според Корана вярват,
че бялата роза е израсла от капките пот на Мохамед при неговото нощно
възкачване на небето. Затова й приписват пречистваща сила и нито един
мохамеданин не би си позволил да настъпи роза. Вероятно затова такава
пречистваща сила се приписва и на розовата вода. Султан Саладин, когато
отново отнел от християните мечета на Омар през 1189 г. не стъпил в нея
преди да измие целия й под, стените и дори скалата, на която е построена, с
розова вода. Колко розова вода е била необходима, съдете сами, щом я
превозвали с 500 камили. По същия начин постъпил и Мохамед ІІ с храма "Св.
София" след като превзел Константинопол през 1453 г. Преди да превърне този
прекрасен храм в джамия, заповядал да го измият от горе до долу с розова
вода.
|
ДРУГИ СТАТИИ: |
|
|