Нови теми
Любопитни анонси

Биологични особености и изисквания
на градинските рози


      При градинските рози е трудно да се характеризират биологичните особености поради излючителното разнообразие от видове, сортове и хибриди. Трябва да се има предвид, че всеки сорт поради сложния си произход има специфични биологични особености. Всяка група градински рози (чайни, чайно-хибридни, полиантово-хибридни и др.) в зависимост от родителския си произход имат свои биологични и морфологични особености. Поради участието на китайските и индийските рози обща особеност на градинските многократно цъфтящи рози е слабата им устойчивост към студа. Когато във формирането на групата участвастудоустойчив вид, като R, rugosa, R. multiflora и др., градинските сортове получават значителна устойчивост на измръзване. Влечащите и силнорастящи сортове, в произхода на които взема участие R. banskiaе, обикновено са слабо устойчиви на студ. Сортовете с произход от групата на R. damascene се нападат от ръжда, а от групата R. chinensis – от брашнеста мана. Чувствителните на брашнеста мана рози не се нападат от ръжда.
      Липсата на естествен зимен покой при почти всички сортове многократно цъфтящи градински рози е важна иологична особеност, която се използва при оранжерийното отглеждане за производство на рязан цвят през зимата.
      Важна биологична особеност при видовете рози е способността им да образуват корени от резници. При отделните сортове се наблюдават големи различия в това отношение. Като правило сортовете, получени от R. multiflora, т.е. полиантовите рози, са склонни към вкореняване, докато повечето чайно-хибридни и получените с участието на R. damascene не се вкореняват от резници.
      Посочените примери показват, че не е възможно да се даде обща характеристика на биологичните особености на градинските рози. Това е осъществимо за всеки сорт поотделно. Ето защо най-важните особености на сортовете ще бъдат разгледани при тяхното описание.
      Въпросът за биологичните особености и за изискванията към външната среда е сложна и поради това, че градинските рози се отглеждат почти винаги присадени върху подложки, а отделните видове, използвани за подложки, имат своите особености и изисквания.
      Биологичните особености на розите определят и условията на отглеждането им, като се има предвид една обща биологична особеност – цъфтежът е момент на максимално мобилизиране на силите на растението. За подготовката и периода на цъфтеж са необходими оптимални условия за растението, а това при градинските рози продължава почти през целия вегетационен период. Ето защо при отглеждането на розите е необходимо да се осигуряват най-благоприятни условия за развитието на растението.
      Градинските рози не са много взискателни към почвата. Като се има предвид, че подложките са диви и жизнени растения, обяснима е голямата им приспособимост към различните почвени типове. Не бива обаче да се забравя общото правило, че род Роза предпочита пропускливите проветривите и богатите почви.
      Тежките глинести и кисели, както и песъчливите и чакълестите почви, които не задържат влага, не са пододящи.
      Непрекъснатият цъфтеж през лятото определя голямата нужда на градинските рози от хранителни елементи. Ето защо обилното торене е най-важното условие за развитието и цъфтежа на розите.
      Друго важно изискване е влагата. За условията на нашата страна поливането на розите през втората половина на лятото (юли - септември) е задължително. Броят на поливките и поливнатанорма зависят в най-голяма степен от типа на почвата. Приема се, че при средно пропускливите почви е достатъчна еднаполивка в седмицата през летните горещи дни.
      За разлика от високата почвена влажност върху розите много неблагоприятно влияние оказва излишната атмосферна влажност. При някой сортове едроцветни рози тя не позволява да се разтворят цветните пъпки. Тази особеност трябва да се има предвид при избора на мястото за засаждане.
      Светлината е едно от най-важните условия за отглеждане на градинските рози, които са светлолюбиви растения. Поставени на сянка, или при разсеяна светлина, розите бързо етиолират, прекратяват цъфтежа си и силно се нападат от гъбни болести.
      Поради чувствителността на градинските сортове многократно цъфтящи рози към ниските температури е необходимо храстите през зимата да се загрибват на 20-25 см от основата. Измръзването на по-високите части на храста няма значение, тъй като те се остраняват при резитбата през пролетта. По-осбенно е положението при силнорастящите и влеащи рози, цветоносните клонки които са над земята. Поради това те трябва да се засаждат на заветно място – до високи стени, до постройки, или през зимата стъблата им да се увиват с рогоски или други материали. Розите страдат особено силно от студените зимни ветрове, поради което трябва да се избягва засаждането им на открито и още повече – извън населени места.
      Както е известно, за да изхрани плодовете си всяко растение се нуждае от значително количество хранителни вещества. По-голямата част от сортовете градински рози образуват семена. Тъй като розите се отглеждат заради цвета им,необходимо е образуваните плодове да се премахват, за да не се наруши следващият цъфтеж. Ето защо преди прецъфтяването цветовете се откъсват и се отстраняват заедно с цветната дръжка. При хибридните рози, които не образуват семена, отстраняването на прецъфтелите цветове не е наложително от биологична гледна точка, но се извършва от естетически съображения.

Можете да споделите опита си в отглеждане на розите или да задавате въпроси във форума



__________

Rozite.info © 2008 - 2009 Всички права запазени.
Прочетете условията за ползване на сайта.
За контакти: rozite@mail.bg, ICQ: 198519021 или скайп: Bobi-72

Избрани статии