Нови теми
Приказка за една роза...
Аромати от рози стимулират паметта...
Танцът на пчелата - видеоклип...
Пробуждането на розата...
Розите носят любов, носят красота...
Разходка сред рози - видеоклип...
Валс на розите - видеоклип...
Червени рози - видеоклип...
Любопитни анонси
Няколко съвета с които можете да удължите живота не само на Вашите рози, а и на останалите цветя - да ги запазите по-дълго време свежи...
...Прочетете още...


Резитба на рози


      По правило основната резитба на всички групи рози се извършва рано напролет, след отгрибването и набъбването на пъпките, но преди развитието на леторастите.
      Резитбата на рози е ежегодно необходимо мероприятие и нейният начин се определя от отделните групи рози, които изискват различна резитба в зависимост от биологичните си особености и растежните си възможности.
      Резитбата при розите бива дълга, когато клоните остават дълги, а отрязаните части са малки; средна – клоните се оставят на 5-6 пъпки; къса – оставят се само 2-3 пъпки на клонката.
      Независимо от групата на розите и вида на резитбата е необходимо да се спазват следните общи правила:
      1. Резитбата се прави винаги до външната пъпка на 0,5 см над нея и с наклон на отреза на обратната страна на пъпката.
      2. Дължината на резитбата зависи от начина на използуване на розите. При дългата резитба се получават повече, но по-дребни и с по-къси дръжки цветове и обратно, при късата – едри цветове с дълги дръжки.
      3. Колкото една клонка е по-дебела, толкова по-дълго се изрязва, а тънките – по-късо.
      4. При резитба се премахват всички скъсени слабо развити клонки.
      5. Премахват се старите клони, а силните млади клони се режат на 2-3 пъпки, от които се развиват бъдещите основни рамене на храста.
      6. от един и същ сорт силно развитите части се режат по-дълго, а слабите по-късо.
      7. Резитбата се извършва винаги с добре наострена и стегната ножица. Тя се държи така, че тясното острие да бъде обърнато нагоре, а широкото режещо острие – надолу към пъпката, до която се реже.
      Храстовидни рози - Към тях спадат както еднократно цъфтящите градински рози, така и някой естествени видове. Те образуват цветовете си върху клонки, които са се развили предишното лято. При резитбата се премахват всички слаби, недоразвити и повредени клонки от вътрешността на храста. Почистват се изсъхналите и измръзналите върхове на едногодишните клонки. От по-старите храсти ежегодно се изрязва ниско, на 10-15 см, по един застарял клон. Това предизвиква израстването на нови силни леторасли, чрез които храстът се подмладява. при някой естествени видове, които имат декоративни плодове, съцветията се оставят след цъфтежа да образуват плодове, които са украса на насаждението през есента. При пролетната резитба те се режат до основата на плодоносните дръжки.
      По същия начин се извършва и резитбата на ремонтантните рози.
      Полиантови и полиантово-хибридни рози – при резитбата няма съществена разлика между дребноцветните и едроцветните полиантово-хибридни рози. Поради обилния цъфтеж от тези рози се създават цветни фигури и “килими”, под които почвата не се вижда. На един и същи храст може да се прилага средна резитба на 3-5 пъпки за получаване на много цветове и къса резитба на 2-3 пъпки за получаване на нови, подмладяващи клонки. Общото правило за резитба според силата на храстите е задължително и тук – по-силните растения се режат по-дълго, а по-слабите по-късо. Тази група рози образуват бързо клонки от втори и трети ред и всички образуват цветове. Лятната резитба за премахване на прецъфтелите клонки се извършва периодично. По-голямата студоустойчивост на полиантовите и полиантово-хибридните рози позволява пролетната резитба да се извършва най-рано.
      Чайно-хибридни рози – Тази група рози образува цветове върху клонки от първи, вотир и трети ред, което обуславя непрекъснатия цъфтеж през целия вегетационен период с малки прекъсвания от 15-20 дни. Сортовете имат различна сила на растеж, което налага разична резитба – дълга, средна и къса. Различна резитба може да се приложи и върху растения от един и същ сорт в зависимост от целта – храстът да цъфти само за украса в градината или и са получаване на рязан цвят. При резитба на розите за рязан цвят се оставят къси клонки с по 2-3 пъпки, а за украса се прави средна резитба на 4-5 пъпки. при пролетната резитба се отстраняват всички слаби и сгъстени клонки. В зависимост от силата на храста се оставят до 4-8 основни клона, като на силните храсти се оставят повече пъпки на всяка клонка, а на слабите по-малко. при тази група рози по-рано и по-бързо се развиват високостоящите пъпки, а по-късно – разположените в дъното на основните клонки. На основата на това правило резитбата може да се проведе така, че да се удължи началото на цъфтежния период при един и същ сорт, а оттам в удължаването на цветообразуването през целия вегетационен период, без да има междуцъфтежни интервали. При много чайно-хибридни сортове през периода на първия цъфтеж от основатана клоните излизат нови леторасли, които бързо се развиват, достигайки височината на храста, и започват да цъфтят, когато първите цветове на храста прецъфтяват. При рязане на цвят от тези дълги клони трябва да се има предвид, че те може да се оставят като основни рамене за следващата година.
      Флорибунда – Тази група рози заема средно положение между полиантово-хибридните чайно-хибридните. Почистването на храста от слаби, болни и гъсти клонки е задължително. В зависимост от силата на растението за основни се оставят от 3 до 6 клона. Старите клонки се режат в основата, ако има по-млади клони. В тази група има сортове с мощно развити храсти, както при чайно-хибридните, и ниски, както при полиантовите. Поради това резитбата е средна за силните растения и къса за слабите. Те образуват много цветове на една цветоносна клонка – от 4-5 до 10 и повече. Клонките от втори и трети ред образуват също цветове. Резитбата на прецъфтелите клонки ускорява образуването на следващи цветове.
      Влечащи и пълзящи рози – Те са обединени от общия признак дължна на клоните, но мат твърде различни биологични особености. при пролетната резита се почистват слабите, болните и недоразвитите клони. В зависимост от това, каква форма ще се придаде на храста, се прави и основна резитба. Когато разклоненията ще се подържат на височина 2-3 м и повече, тогава всички разклонения от основата се премахват, за да се образува едно мощно стъбло, което носи връхните разклонения. Такива разклонения се вдигат високо над почвата на тераса или пергола. Ако влечащата роза не се развива по ограда или не закрива някоя стена, тогава броят на основните разклонения се определя според площа, която се покрива. В такъв случай периодично се режат от основата най-старите клони, които са излишни, и се оставят по-младите за поддържане на храста.
      Пълзящите рози, развиващи се по повърхността на почвата при резитбата се оставят с многобройни основни клони рамене, почистват се слабите недоразвити и засъхнали клони, периодично се отрязва от основата застарял клон за подмладяване на храста.
      Според биологичните особености влечащите и пълзящите рози се делят на три групи:
      – еднократно цъфтящи: Хибриди, произхождащи от R. wichuriana, R. multiflora. те образуват по няколко метра дълги клони за един вегетационен период. цветовете им се образуват върху едногодишна клонка. Резитбата се изразява в почистване на слабите и засъхналите клони и в слабо съкращаване на върховете на клонките. Образуваните след цъфтежа плодове се премахват.
      – повторно цъфтящи: Цветовете се образуват на миналогодишни клонки. Освен почистването на слабите и засъхналите клонки по-чувствително се съкращават и връхните клонки. Цветоносните клонки след първия цъфтеж се съкращават задължително, за да се образуват втори цветове.
      – едроцъфтящи влечащи рози: Повечето от тях са мутации на чайно-хибридни сортове и на групата на Кордес. При пролетната резитба се почистват недоразвитите и засъхналите клони. Слабо се съкращават върховете на миналогодишните клони. След цъфтежа задължително се почистват цветните дръжки и в зависимост от типа на цъфтежа – по един или по много цветове на дръжка – се съкращават по-малко или повече.
         * Високостъблени рози: Общото за тази група рози е само високото стъбло, образувано от подложката на шипка. Цъфтящата част може да бъде чаен или полиантов хибрид, флорибунда или миниатюрна роза. В зависимост от това пролетната резитба се провежда според изискванията за съответната група рози. Почистването на слабите и засъхналите клонки и прореждането на короната е задължително. Периодично се изрязват застарелите клони за поддържане на короната в добро състояние.
         * Миниатюрни рози: Отличават се с малкия си размер, гъсто разклонените храстчета и дребните си цветове. При пролетната резитба се прави почистване на вътрешните сгъстени клонки за просветване на храстчето и премахване на засъхналите и заболели клони. В зависимост от силата и ръста на храста се прави къса или дълга резитба – при сортовете с ниски и средно развити храстчета се извършва къса резитба. Всяка нормална едногодишна клонка се реже над третата пъпка, а по-слабите клонки се режат над втората пъпка. На сортовете които имат по-силен разтеж и високи храсти се прави дълга резитба. В зависимост от силата на отделните клонки се реже над четвъртата или петата пъпка.
      Миниатюрните рози се размножатат лесно и чрез резници. В същото време получаването на пъпки за присаждане е малко трудно при тях поради особения растеж на клонките. Ето защо всички изрязвани конки при пролетната резитба трябва да се оползотворяват за размножаване.

Можете да споделите опита си в отглеждане на розите или да задавате въпроси във форума



__________

Rozite.info © 2008 - 2009 Всички права запазени.
Прочетете условията за ползване на сайта.
За контакти: rozite@mail.bg, ICQ: 198519021 или скайп: Bobi-72