Рози на балкона

      Едногодишните балконски цветя са с бурен растеж, развиват се бързо, и ни радват с цветовете си скоро след засаждане. Изискват повече грижи през сезона. Чрез смяната им се създава разнообразие, но всичко това е трудоемко, а и някой предпочитат по-трайните композиции с красиви уханни цветя.
      Когато се заговори за красиви цветя, не може да се пропусне розата. За нея е писано много, но не всякога може да се купи подходящото за нас растение. За това ще покажем как може да се сдобиете с желаната от Вас роза в зависимост от сезона и особеностите и.
      Много са признаците за класификация на розите, но от практическа гледна точка важно е разделянето им на еднократно цъфтящи и постоянно цъфтящи. Към първата група спадат трендафилите, увивните японски и някой специални селекции.
      В другата група спадат много различни видове – чаенохибриди, катерливи, с падащи стъбла, ниски форми на мултифлора (японски дребноцветни) и хибриди между тях.
      За тераса са подходящи по-ниските и компактни форми, но все пак зависи и от желанието за конкретен сорт или вид.
       Няколко са начините за размножаване. От вегетативните начини това са разделянето, със зрели и зелени резници, чрез отводи, чрез облагородяване. Размножават се и със семена.
      Тези способи, разбира се, не са еднакво подходящи за всички видове.
      Растения, развиващи се на собстве корен като трендафили, и някой японски рози, дават много коренови издънки и се размножават безпроблемно с разделяне. Влачещите на собствен корен се разделят или се полагат отводи – стъблата се привеждат в почвата и с помоща на колче или тел се закрепват на няколко места – засипват се с почва или по-добре с торф и пясък. Нараняване на кората не е необходимо. За една вегетация се вкореняват, през есента внимателно се откопават и се преместват на новото място.
      Букетите едроцъфтящи форми и особено букетните дребни японски рози стават лесно от семена.
      Всички те се размножават и със зрели резници. Трябва да се изчака есента след вегетацията. Различните видове имат различни стъбла, но ориентировъчно не трябва да са по-дебели от молив.
      Ако не ви се чака до есента размножете розата със зрели резници.
      За целта ви трявба вкоренилище. То може да е саксия, или по-голям съд, който се покрива с полиетиленов плик за висока въздушна влажност. Използва се сустрат от торф и перлит, перлит и пясък. освен високата влажност е необходима и температура около 20-22 градуса. Резникът се взема от млада клонка, като отртезът се прави на границата на вдървесяване. Дължината на резника е 2-3 междувъзлия. Много млади зелени връхчета не се използват. Добре се вкореняват резници, взети след премахване на прецъфтелите цветове. Отрязва се резник с 2-3 двойки листа и се слага плитко в субсртата. Оросяват се често.
       След вкореняването много внимателно с проветряване за няколко минути се закаляват и привикват към външните условия.
      Каквато и роза да имате, трябва правилно да я оформите. Ето някой основни правила:
      – Слаборастящите сортове се режат на две очи.
      – Средно силните – на 4-5 очи. Силнорастящите – на 5-6.
      – Веднъж цъфтящите рози (трендафили) се режат след прецъфтяването, защото цъфтят на клонки от предишната година. След цъфтеж орежете старите, болни клони и скъсете останалите. До есента ще се появят нови силни клони и те ще цъфтят през следващата година.
      – При влачещите се оформя кордона. След прецъфтяването се скъсяват клоните, за да се образуват нови за следващата година.
      – Постоянно цъфтящите сортове се режат веднага след прецъфтяването над най-добре оформената пъпка (3-4 под цвета).

списание “Идеалната градина”
брой 12(26) 2007г.

Можете да споделите опита си в отглеждане на розите или да задавате въпроси във форума