Преоткриването на розата
Предполагам няма човек, който да не знае и да не приема, че розата е символ на любовта и романтиката. Също така повечето хора са я избрали за любимото си цвете.
Аз не превех изключение. Макар, че харесвам и други цветя, розата е сред първите от тях. Може ли човек да не я харесва?
Никога съм нямала градина и съм се радвала на чуждите рози и на тези, които са ми подарявали. Всъщност пазя спомен от детството... В двора на старата къща имаше дървена ограда и по нея пълзеше странно цвете с розово-лилави разкошни цветове и наситен аромат... май го наричаха Трендафил. Само за миг изплува този слънчев, ароматен спомен в съзнанието ми. На това място от дълго време я няма тази оградка.
Помня как често се облягах на бетонната стена, която я замени и мислех. Да, не мечтаех, а мислех. Планирах. Пораствах. И у мен както в двора и както навсякъде се рушаха романтичните неща, за да се построят по-здрави, по-разумни, по-логични, по-бетонни.
Не разбрах, какво кога и как се е случило - мечтите се замениха с комфорт.
През годините цветното ароматно петно на розата, ми носеше за миг радост. Но никога не съм си мечтала за къщичка с оградка и рози. Също така си мислех , че обичам и животните, но никога не си взех домашен любимец.
Това мое обичане беше някък стерилно. Посредствено и ограничено от невидимо стъкло, през което до мен достигаше микрон от истинския разкош на природата. Животът ми ставаше все по сив, по-мрачен, по-безнадежден и по-безсмислен.
Нямаше на какво да се надявам, освен на чудо. И чудото стана.
Завърнах се.
Познах го по облаците които се разпръснаха и слънчевите лъчи безпрепятствено ме огряха. Завърнаха се мечтите. Започнах по детски да преоткривам всяко нещо отново.
Така се случи и с розата. През пролетта загубила чувство на умора, обикалях из града и просто гледах и миришех розите. Възхищавах се на безкрайното разнообразие на цветове, нюанси, аромати, форми и подредби на лисчетата.
Хората ме гледаха странно, но скоро сякаш ме разбраха. Зарадваха се, че някой цени розите им.
Те си ги обичат, грижат се за тях, знаят че околните им се радват, но сега вече се убедиха, че е така.
Получи се споделяне и осъзнаване на една даденост.
Без да искам, се бях подложила на една аромо и цвето терапия. Това ме зареди с невероятно вдъхновение и сили.
Мисълта за розите присъстваше непрекъснато край мен. Може би защото...
Всяко живо същество си има аура и моята се беше смесила с тези на розите.
Една нощ ме връхлитна натрапчиния въпрос: Коя е българската роза?
България е известна с маслодайната си роза. Но в страната ни има много и различни рози, нима те не са Български? Розата с която се гордеем също е внесена от чужбина.
И сега? Нима символът ни е илюзия?
Не мисля.... За мен България ще си остане страната на Розите. Розата е живо същество, което обединява, а не разделя хората. На всякъде по света където има роза, аз бих се чувствала у дома. Но предпочитам да живея тук, в страната на розите.
22.10.2009г.
Й. Богомилова
Може да влезете във форума или на пощата: rozite@mail.bg да разкажете Вашите преживявания и мисли свързани с Цветето на Любовта - Розата. А също така и да споделите ако разполагате с интересна, любопитна или полезна информация..
__________
Rozite.info © 2008 - 2009 Всички права запазени.
Прочетете условията за ползване на сайта.
За контакти: rozite@mail.bg, ICQ: 198519021 или скайп: Bobi-72