Нови теми
Любопитни анонси

Рози без граници


      Кое прави една роза наша или чужда? Особено когато човек е зад граница, когато е някъде там...далеч от родината. Може ли чуждата роза да стане “наша”, българска, благодарение на грижите които се полагат за нея, или просто няма значение кой ще се грижи за тях – просто цветята са си цветя навсякъде...
      На тези въпроси отговаря една българка, която се е омъжила и живее във Нант, Франция:
      “Наистина странен въпрос! Ако говорим чисто практично - всичките са френски сортове, но ако говорим че всъщност имам заслуга за видът им - са български.
      В градината си имам и чисто български растения, които ги няма тука - като нашия здравец, девисил, чубрица и българските чушки.
      Въобще аз много се гордея с това, че съм българка - научила съм всичките в семейството и познатите на нашите обичаи и традиции - мартениците всяка година изработвам сама и всички ги носят, а после окичват дърветата, боядисването на великденски яйца - правя винаги 2 великдена-тукашния и нашия, бъдни вечер -редувам, защото няма как да се спазят едновременно двете традиции. Снаха ми научи български и на внучката ми в къщи се говори на български, а в детските ясли на френски... Естествено и българската кухня съм пренесла.

Историята на една френска градина
      Французите знаят за прословутото българско розово масло, което е в основата на доста от скъпите парфюми!
      Хубавото е че винаги имам време за цветята ми. Обедната ми почивка е 2 часа и аз си отивам до в къщи. Първото, което правя е да излезна в градината и да я понаобиколя и да пипна тук там. Събота и неделя с малки изключения съм в градината и в къщи децата се смеят , че съм като щраус - главата ми е все в “киките” забодена.
      Единствено по някога когато си идвам лятото в България се е случвало да останат самички за месец, като идва приятел да ги полива. Като се върна ми става мъчно, защото определено се забелязва липсата на грижи.
      Това, че имам такива които предпочитам определено не се отразява на другите - аз обичам всичките си цветя!
      Стайните не правят изключение. Случваше ми се в началото когато започнах да поуморя някое и друго растение, но никога роза. Естествено човек се учи от грешките си, а и когато си любител те съвсем не са малко. Опитвам се да направя градината едно приятно място, като се стремя и зимата да има цветни отенъци, а не да е тъжно и пусто. Трудно е, но все пак мисля че успявам до някъде. Когато купих къщата имаше нещо като градина - садени безразборно растения, които не познавах и които незнайно как се бяха запазили при осъдителното безхаберие на предишните собсвеници. Не съм ги изкоренявала, само се опитвам да намеря хармонията и добрия баланс.”

А каква е Вашата история? Може да разкажете какво сте преживели, да споделите Вашият опит. Разстоянията нямат значение – важно е това което носим в сърцето си: духът, любовта, красотата, спокойствието на нашата страна. Казват, че България е там, където има и един българин. Но това не е достатъчно – тряба да я носиш в сърцето си.



Може да влезете във форума или на пощата: rozite@mail.bg да разкажете Вашите преживявания и мисли свързани с Цветето на Любовта - Розата. А също така и да споделите ако разполагате с интересна, любопитна или полезна информация..



__________

Rozite.info © 2008 - 2009 Всички права запазени.
Прочетете условията за ползване на сайта.
За контакти: rozite@mail.bg, ICQ: 198519021 или скайп: Bobi-72

Избрани статии