Нови теми
Любопитни анонси

Розоберът в България

Истинска история за едно момиче, влюбено в розите

      В 4,30 сутринта на зазоряване с ботушите, цялата в роса и вдигаш тежко краката в росата и калта се е налепила по ботушите и береш, кършиш цветовете и попива аромата в косите ти, дрехите, дъха ти-просмуква се в теб и после някъде към 10 ч. Слънцето те нагрява, ръцете ти са целите надрани и набити с малките трънчета, покафенели от маслата пръсти, пиеш кафе приседнал под тях - храстите, отрупани с розов цвят - и нагретите ти коси, дрехи и престилката и ботушите започват да се изпаряват сякаш и около теб се движи, с теб се движи - Ароматът. Ароматът на българската роза. Остава в теб - завинаги.
      Откакто се помня , от дете го правя - в кампанията за рози. Преживяно е, така съм го усещала, надявам се да мога пак да го усетя. Посрещаш изгрева в градините - става се в 3 - 3,30 ч. сутринта, най-късно в 4,30 -5 ч. трябва хората да са в редовете и вървиш, късаш, после като изгрее слънцето и народа се посъбуди почват смях, закачки, песни - размяна на сандвичи, кафе, носене от мъжете на мокрите и тежки чували с розов цвят - около 15 - 20 кг. е един такъв, добре натъпкан чувал. И после много смях и усмивки, дрипави изглеждаме, а миришем на царици.
      Заля ме този спомен,като погледнах тази жена. Тя държи стрък маслодайна роза и изглежда точно така, просто е розоберачка. Не е просто розоберачка...има нещо друго по-силно...струва ми се, че е щастлива...и ми се струва, че ще се разплаче... Точно така се чувстват там в градините с рози.
      И мъжете и жените. Точно така изглеждат очите ни, наистина е прекрасно.
      Това момиче е накипрена, рано е още - краят на Май.
Това с носийките си е лукс за пред хората, най-удобно е с брезентови клинове, здрава, огромна престилка - влачи се до под коленете ти, отдолу с мушама, защото много мокрят розите, някакви памучни ризи, с дълъг ръкав - защото ти се надира всичко голичко от бодилчетата. Тези красиви премени са само за празничният ден, но е така красиво видяхте ги как светят, като се гледет двечките: бабата, която я е отгледала, рязала, копала, брала и розата - отблагодарила се с цвета си... магията на розобера. Мен ме впечатли излъчването на възрастната жена... Това са две създания - отдали се една на друга, за да ги има и се порадват за миг една на друга. Виждала съм такива възрастни жени тук, ходят из градините и им говорят на розите и баба ми едната беше точно така. Труд и роза.

юли 2009г.

Може да влезете във форума или на пощата: rozite@mail.bg да разкажете Вашите преживявания и мисли свързани с Цветето на Любовта - Розата. А също така и да споделите ако разполагате с интересна, любопитна или полезна информация..



__________

Rozite.info © 2008 - 2009 Всички права запазени.
Прочетете условията за ползване на сайта.
За контакти: rozite@mail.bg, ICQ: 198519021 или скайп: Bobi-72

Избрани статии