Името на розата

Лутах се във лабиринт от рози
изгубих се сред розов цвят,
да избягам веч не можех ….
попаднах в омагьосан свят.

Опивах се забравена сред аромат
години лутах се измислейки
имена на всеки нежен цвят,
а името отнасяше го вятъра….

И търсех знак …
Къде греша?
Отчаяна въздъхнах…
И нанякъде разкоша отлетя.

Оказах се сред пустош от идеално гладки стъбълца…

ЕДНА, ЕДИНСТВЕНА ЧЕРВЕНА РОЗА
там някъде на хоризонта аз съзрях,
затичах се, но все така далече тя оставаше
накрая уморена спрях.

И вятър странник долетя отнякъде
на крилете си ме подслони
и пред розата остави ме
в очите с радостни сълзи.

Посегнах …и ръка отдръпнах
бодна ме тя за дързостта
и разбрах името на розата
недосегаемо е със ръка

Автор: Й. Богомилова©