Пътят към рая

Тихо сред пустинята вървях.
Пустинна пустиня, чак пясък в нея нямаше.
По сухи камъни вървях,
дори и камъни във нея нямаше,
а пустош мраморна.
Из мраморен безкрай вървях,
вървях ли, или всъщност не вървях.
Може би стоях, а може би ме нямаше.
Но роза изведнъж съзрях.

Изникна изведнъж от нищото
пропукала с порив мрамора,
превърна го във перлен прах.
И там в пустинята от перлен прах
тихо вдишвах аромат на роза.
Толкова прекрасен аромат, че
чак пустиня нямаше, а необятен розов свят –
Светът на розите.

Й. Богомилова ©