Смокинята завърза  плод, рози разцъфнаха под нея.  Сезоните се сляха в този двор – под шарената сянка на смокинята, лятото не искаше да си отива, разцъфнало в розов аромат. А есента над тях зрееше със вкус на сладка смокиня.

 
Розите  присъстват и в стила „Романтична носталгия“. Аромат от духа на отминало време, когато техниката все още е част от естествените неща от живота и всичко е натурално и простичко.  Розите в онова време са внасяли разкош в живота на хората. Аромата на рози е вдъхновявал за възвишеност и романтика. В онези, не така далечни […]

В приказката за Красавицата и звярът присъства една червена роза, чиито листенца отброяват изтичащото време за проявление на любовта. Ако красавицата успее да види в звяра, красивият принц, любовта ще възтържествува, ако не… когато и последното листо на розата падне, звярът е обречен.
Но любовта разваля магията и побеждава.

Но роза изведнъж съзрях.
Изникна изведнъж от нищото
пропукала с порив мрамора,
превърна го във перлен прах.

Розови стрелки времето отмерват, ароматни минути отмерват.

Розово време е, часовникът показва – време за романтика и за мечти …

Розово време – време за любов и нежност.

ЕДНА, ЕДИНСТВЕНА ЧЕРВЕНА РОЗА
там някъде на хоризонта аз съзрях,
затичах се, но все така далече тя оставаше
накрая уморена спрях.

„Пепел от рози” е израз за един особен пепеляв нюанс на розовия цвят. Разбира се ако се изгорят листенцата на розова роза, не би се получил такъв нюанс. Това словосъчетание е поетична измислица. Но откак е измислена, тя вълнува с горчиво-сладкия си вкус, какъвто е вкусът на любовта.

В тази приказка се разказва за един храст с розови рози. Розовите рози били прекрасни и всяка пролет разцъфвали до оградата. Надничали над нея и който минел се спирал да вдъхне от аромата и да се порадва на прекрасните им цветове.